Нова книга разказва за историята на технологичния прогрес
За историята на технологичния прогрес разказва новата книга „Големите технологични изобретения“. Томът проследява еволюцията на този напредък от зората на човешката цивилизация до възхода на изкуствения интелект, съобщава авторката д-р Албена Симова. Книгата е трета част от поредицата „История на цивилизацията“ на издателство „Милениум“, в която са включени още „Великите географски открития“ от Ростислав Ботев и „Значимите медицински постижения“ от Галина Иванова. „Големият преход към технологичната ера по традиция се свързва с началото на Първата индустриална революция, започнала към средата на XVIII век. Задвижена от строителството на железопътни линии и изобретяването на парната машина, тя поставя началото на механизираното производство. Ако разгледаме обаче произхода на ключови изобретения като парния двигател, електрическата батерия, компютъра, дори робота, то тогава ще открием, че всички те имат свои древни прототипи“, разказва д-р Албена Симова. По думите й технологичният прогрес е неразривно свързан с развитието на човешката цивилизация от най-дълбока древност. Авторката дава пример с механизма от Антикитера от средата на втори век преди новата ера, който често е определян като първия аналогов компютър - задава се задача, въвеждат се данни, той прави изчисления и дава отговор на задачата. Прототип на робот е създаден още преди 2000 години от знаменития учен Херон Александрийски, който „програмирал“ с помощта на тежести и въжета множество автоматизирани реквизити за гръцкия театър, посочва д-р Симова. Тя разказва, че много от античните научни и технологични постижения са изгубени след рухването на Римската империя, като една част са съхранени и предадени на Европа благодарение на арабската цивилизация. „Ренесансовите копнежи към преоткриване на древното наследство в съчетание с революционните научни открития направени в периода XVI – XVIII век трасират пътя към индустриалната революция. Механизирането на текстилната индустрия и усъвършенстването на парния двигател дават стимул на безпрецедентния технологичен напредък през следващите три столетия“, отбелязва още д-р Албена Симова. Паралелно с разказа за инженерни и технологични пробиви, книгата представя факти от биографиите на изобретателите. Отбелязан е и българският принос за развитието на компютърните, авиационните и космическите технологии. Доктор Албена Симова е преподавател в Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Тя е редактор на научно списание „История“ на Националното издателство за образование и наука „Аз-буки“.
|
|
Литературен обзор
Мисловна спирка – ново кътче за вдъхновение и отдих в библиотека „Христо Смирненски“
Регионална библиотека „Христо Смирненски“ в Плевен представи ново пространство за отдих, наречено „Мисловна спирка“. Това уютно кътче е проектирано в натурални цветове и предлага маси за сядане, създавайки атмосфера, която насърчава чет ...
Валери Генков
|
Литературен обзор
Осем книги, които прегръщат разширеността на queer семействата
Въпреки нарастващите заплахи за LGBTQ+ семействата, включително здравни политики, които ограничават достъпа на транс деца до медицинска помощ, и нападения срещу равенството в брака, интересът към литературата, която представя queer семейства, остава силен. Въп ...
Ангелина Липчева
|
Иван Тургенев обявен за символ на „руската империалистическа пропаганда“ в Украйна
Добрина Маркова
|
Литературен обзор
Валентина Чурлео подчертава, че поезията е отражение на сложността на човешкия опит
Валентина Чурлео (Valentina Ciurleo) в своята книга "Люлката и думите" (L`altalena e le parole), издадена от Affiori през 2025 година, разглежда поезията и нейните страхове, които не се различават от тези на разказа. Тя подчертава, че думите губят значението с ...
Добрина Маркова
|
|
Литературен
бюлетин |
|
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
|
Авторът и перото
35 години Съюз на свободните писатели в България
Съюзът на свободните писатели в България (ССП) отпразнува своята 35-годишнина на 4 ноември в Камерната зала на НЧ „Славянска беседа 1880“. Събитието събра множество почитатели на литературата и културата, които бяха свидетели на връчването на тради ...
Добрина Маркова
|
На бюрото
Светослав Иванов разкрива непознати истории в „Там, където загинаха дърветата“
На 19 ноември от 17:00 часа в хотел „Огоста“ в Монтана ще се проведе представяне на книгата на журналиста Светослав Иванов, известен с предаването си „120 минути“. Събитието е организирано от Регионална библиотека „Гео Милев&ldquo ...
Добрина Маркова
|
Авторът и перото
Теодора Димова: Наградата е признание за романите и есеистиката ми
Валери Генков
|
Експресивно
Брус Спрингстийн: „Никога не съм свирил в библиотека!“
Валери Генков
|
Брус Спрингстийн бе сред наградените на годишната церемония на Нюйоркската обществена библиотека, известна като „Библиотечните лъвове“. Събитието, което се проведе в понеделник вечер, отдава почит на значими постижения в изкуствата, културата и литературата, съобщава Агенция Франс Прес.
В допълнение към Спрингстийн, награди получиха и други известни личности, включително сценаристката ...
|
Подиум на писателя
Нови заглавия за ноември: Криминални мистерии, емоционални драми и фантастични пътувания
Добрина Маркова
|
|
16:15 ч. / 15.12.2023
Автор: Добрина Маркова
|
Прочетена 5864 |
|
За историята на технологичния прогрес разказва новата книга „Големите технологични изобретения“. Томът проследява еволюцията на този напредък от зората на човешката цивилизация до възхода на изкуствения интелект, съобщава авторката д-р Албена Симова.
Книгата е трета част от поредицата „История на цивилизацията“ на издателство „Милениум“, в която са включени още „Великите географски открития“ от Ростислав Ботев и „Значимите медицински постижения“ от Галина Иванова.
„Големият преход към технологичната ера по традиция се свързва с началото на Първата индустриална революция, започнала към средата на XVIII век. Задвижена от строителството на железопътни линии и изобретяването на парната машина, тя поставя началото на механизираното производство. Ако разгледаме обаче произхода на ключови изобретения като парния двигател, електрическата батерия, компютъра, дори робота, то тогава ще открием, че всички те имат свои древни прототипи“, разказва д-р Албена Симова.
По думите й технологичният прогрес е неразривно свързан с развитието на човешката цивилизация от най-дълбока древност. Авторката дава пример с механизма от Антикитера от средата на втори век преди новата ера, който често е определян като първия аналогов компютър - задава се задача, въвеждат се данни, той прави изчисления и дава отговор на задачата.
Прототип на робот е създаден още преди 2000 години от знаменития учен Херон Александрийски, който „програмирал“ с помощта на тежести и въжета множество автоматизирани реквизити за гръцкия театър, посочва д-р Симова.
Тя разказва, че много от античните научни и технологични постижения са изгубени след рухването на Римската империя, като една част са съхранени и предадени на Европа благодарение на арабската цивилизация.
„Ренесансовите копнежи към преоткриване на древното наследство в съчетание с революционните научни открития направени в периода XVI – XVIII век трасират пътя към индустриалната революция. Механизирането на текстилната индустрия и усъвършенстването на парния двигател дават стимул на безпрецедентния технологичен напредък през следващите три столетия“, отбелязва още д-р Албена Симова.
Паралелно с разказа за инженерни и технологични пробиви, книгата представя факти от биографиите на изобретателите. Отбелязан е и българският принос за развитието на компютърните, авиационните и космическите технологии.
Доктор Албена Симова е преподавател в Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Тя е редактор на научно списание „История“ на Националното издателство за образование и наука „Аз-буки“.
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
|
|
Читателски поглед
Библиотека „Пенчо Славейков“ предлага велоергометър за четене и спорт
Варненската регионална библиотека „Пенчо Славейков“ стартира иновативна услуга, която комбинира четене и физическа активност. На 31 октомври, в навечерието на Деня на народните будители, директорът Радка Калчева обяви, че библиотеката вече ...
|
Избрано
Казанлък запазва традицията на краеведските четения с нови изследвания и млади участници
Днес в мултимедийната зала на Исторически музей "Искра" в Казанлък се проведе събитие, посветено на историята на региона и неговите видни личности. Над 15 доклада бяха представени от изследователи и краеведи, организирани от Община Казанлък, Общинска ...
|
Теодора Димова е лауреат на Наградата за хуманитаристика „Богдан Богданов“ за 2025 година
|
Ако сте поропуснали
Вярвам, че книгите имат лечебна сила
Начало на нова кампания за събиране на книги за две модерни библиотеки в болници във Враца и Мездра бе обявено на пресконференция в Националния пресклуб. Инициативата е организирана от Клуба на дейците на културата (КДК) – Враца и Зорница Михайлова от ...
|
|
|
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
|
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
|
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
|
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
|
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |