Нова книга разказва за историята на технологичния прогрес
За историята на технологичния прогрес разказва новата книга „Големите технологични изобретения“. Томът проследява еволюцията на този напредък от зората на човешката цивилизация до възхода на изкуствения интелект, съобщава авторката д-р Албена Симова. Книгата е трета част от поредицата „История на цивилизацията“ на издателство „Милениум“, в която са включени още „Великите географски открития“ от Ростислав Ботев и „Значимите медицински постижения“ от Галина Иванова. „Големият преход към технологичната ера по традиция се свързва с началото на Първата индустриална революция, започнала към средата на XVIII век. Задвижена от строителството на железопътни линии и изобретяването на парната машина, тя поставя началото на механизираното производство. Ако разгледаме обаче произхода на ключови изобретения като парния двигател, електрическата батерия, компютъра, дори робота, то тогава ще открием, че всички те имат свои древни прототипи“, разказва д-р Албена Симова. По думите й технологичният прогрес е неразривно свързан с развитието на човешката цивилизация от най-дълбока древност. Авторката дава пример с механизма от Антикитера от средата на втори век преди новата ера, който често е определян като първия аналогов компютър - задава се задача, въвеждат се данни, той прави изчисления и дава отговор на задачата. Прототип на робот е създаден още преди 2000 години от знаменития учен Херон Александрийски, който „програмирал“ с помощта на тежести и въжета множество автоматизирани реквизити за гръцкия театър, посочва д-р Симова. Тя разказва, че много от античните научни и технологични постижения са изгубени след рухването на Римската империя, като една част са съхранени и предадени на Европа благодарение на арабската цивилизация. „Ренесансовите копнежи към преоткриване на древното наследство в съчетание с революционните научни открития направени в периода XVI – XVIII век трасират пътя към индустриалната революция. Механизирането на текстилната индустрия и усъвършенстването на парния двигател дават стимул на безпрецедентния технологичен напредък през следващите три столетия“, отбелязва още д-р Албена Симова. Паралелно с разказа за инженерни и технологични пробиви, книгата представя факти от биографиите на изобретателите. Отбелязан е и българският принос за развитието на компютърните, авиационните и космическите технологии. Доктор Албена Симова е преподавател в Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Тя е редактор на научно списание „История“ на Националното издателство за образование и наука „Аз-буки“.
|
![]()
Литературен обзор
Малтусови граници и бъдеще
Малтусианската идея често се възприема като негативна и дори опасна. От 1798 година, когато Томас Малтус публикува своето есе за принципите на населението, тя е била нападана и осмивана. В съзнанието на мнозина, Малтус е образ на тесногръд свещеник, който вярв ...
Валери Генков
|
![]()
Литературен обзор
Вечната слава на Вазов
На 22 септември 2025 г. България отбелязва 104 години от смъртта на Иван Вазов, човека, който с думите си и делата си остави незаличим отпечатък върху националната ни идентичност. В столицата, където той прекарва голяма част от живота си, Националният литерату ...
Добрина Маркова
|
![]()
Летни страници: Какво разказват италианските бестселъри
Ангелина Липчева
|
![]()
Литературен обзор
Откриване на модерни дигитални библиотеки вдъхновява младите хора
В едно от най-значимите събития в образователната сфера за последните години, Спортно училище „Димитър Рохов“ отвори врати за нови възможности и иновации. Церемонията по откриването на модерния STEM център и дигиталната библиотека се превърна в сим ...
Валери Генков
|
Литературен
бюлетин |
![]() |
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
![]() |
![]() ![]()
Авторът и перото
Връчват наградата „Христо Г. Данов“
На 22 септември в Стария град на Пловдив ще се състои церемонията по връчването на Националната награда „Христо Г. Данов“. Това е събитие с дълга история, организирано от Министерството на културата и Община Пловдив, което от 1999 година насам отли ...
Ангелина Липчева
|
![]() ![]()
Експресивно
В търсене на съвършенството
В свят, изпълнен с материални блага и бързо променящи се ценности, философията остава като тихо убежище за размисъл и търсене на смисъл. Регионалната библиотека в Плевен отправя покана към всички млади и възрастни да се впуснат в това пътешествие към себе си ч ...
Добрина Маркова
|
![]()
Подиум на писателя
Българската храна като магия и наука
Валери Генков
|
Авторът и перото
Мистерии и легенди – балканската душа в нови светлини
Добрина Маркова
|
Балканските истории често са обгърнати в мистика и загадки. В новата си книга „Балкански мистификации“ проф. Евгения Иванова ни води през лабиринти от легенди, ръкописи и истински истории, скрити зад завесата на времето. Тази книга е като пътешествие между реалността и фантазията, между Изтока и Запада, където границите са размити и всеки разказ носи своята доза мистерия.
Авторката оп ...
|
![]() ![]()
Авторът и перото
Пътешествие между светове и сърца с Иван Комита
Добрина Маркова
|
16:15 ч. / 15.12.2023
Автор: Добрина Маркова
|
Прочетена 5864 |
![]() |
За историята на технологичния прогрес разказва новата книга „Големите технологични изобретения“. Томът проследява еволюцията на този напредък от зората на човешката цивилизация до възхода на изкуствения интелект, съобщава авторката д-р Албена Симова.
Книгата е трета част от поредицата „История на цивилизацията“ на издателство „Милениум“, в която са включени още „Великите географски открития“ от Ростислав Ботев и „Значимите медицински постижения“ от Галина Иванова.
„Големият преход към технологичната ера по традиция се свързва с началото на Първата индустриална революция, започнала към средата на XVIII век. Задвижена от строителството на железопътни линии и изобретяването на парната машина, тя поставя началото на механизираното производство. Ако разгледаме обаче произхода на ключови изобретения като парния двигател, електрическата батерия, компютъра, дори робота, то тогава ще открием, че всички те имат свои древни прототипи“, разказва д-р Албена Симова.
По думите й технологичният прогрес е неразривно свързан с развитието на човешката цивилизация от най-дълбока древност. Авторката дава пример с механизма от Антикитера от средата на втори век преди новата ера, който често е определян като първия аналогов компютър - задава се задача, въвеждат се данни, той прави изчисления и дава отговор на задачата.
Прототип на робот е създаден още преди 2000 години от знаменития учен Херон Александрийски, който „програмирал“ с помощта на тежести и въжета множество автоматизирани реквизити за гръцкия театър, посочва д-р Симова.
Тя разказва, че много от античните научни и технологични постижения са изгубени след рухването на Римската империя, като една част са съхранени и предадени на Европа благодарение на арабската цивилизация.
„Ренесансовите копнежи към преоткриване на древното наследство в съчетание с революционните научни открития направени в периода XVI – XVIII век трасират пътя към индустриалната революция. Механизирането на текстилната индустрия и усъвършенстването на парния двигател дават стимул на безпрецедентния технологичен напредък през следващите три столетия“, отбелязва още д-р Албена Симова.
Паралелно с разказа за инженерни и технологични пробиви, книгата представя факти от биографиите на изобретателите. Отбелязан е и българският принос за развитието на компютърните, авиационните и космическите технологии.
Доктор Албена Симова е преподавател в Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Тя е редактор на научно списание „История“ на Националното издателство за образование и наука „Аз-буки“.
![]()
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
![]() |
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
![]() |
Читателски поглед
Принц Хари обясни, че книгата "Spare" не е за отмъщение, а за отговорност
Принц Хари (Prince Harry) категорично заяви, че не е имал намерение да търси "отмъщение" с книгата си "Spare". Тази автобиография, публикувана през януари 2023 година, разкрива лични моменти от живота му, включително детството, смъртта на майка му принцеса ...
|
Избрано
Градът в думите на Иван Събчев
В сърцето на културния живот в Казанлък се открива изложба, посветена на 105-ата годишнина от рождението на Иван Събчев. Тази забележителна личност остави траен отпечатък в историята на града и неговите жители. В продължение на десетилетия той беше не само ...
|
![]()
Библиотека въвежда първото у нас мобилно приложение за услуги
|
Ако сте поропуснали
Откриване на модерни дигитални библиотеки вдъхновява младите хора
В едно от най-значимите събития в образователната сфера за последните години, Спортно училище „Димитър Рохов“ отвори врати за нови възможности и иновации. Церемонията по откриването на модерния STEM център и дигиталната библиотека се превърна в ...
|
![]() ![]() ![]() ![]() |
![]() |
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
![]() |
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
Литеранс Плюс
![]()
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
![]() ![]() ![]() |
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |